На 9 март църквата отбелязва Свети Четиридесет мъченици. Тя определя този ден като празник на четиридесетте войници от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний /IV в./

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата й в босилек, за да стане лековит.

В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга.

На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените./БГНЕС