„В България са се случвали много протести, но само три революции (1878, 1944 и 1989 г.). Не всеки протест има революционен заряд, а още по-малко води до революция. Напротив, нито една от българските революции не е резултат от протести“.

Биков изследва революциите в съвременната ни история в нова книга, озаглавена „Българските революции“.

Авторът откроява три революционни периода – около Освобождението, началото на Комунизма и прехода към Демокрация.

„И трите революции в България са резултат от външни фактори и радикални промени в международния ред. Революционните протести идват, за да подсилят и легитимират тези геополитически промени на локално ниво. Затова целта на организаторите на Априлското въстание не е да освободят България, а да привлекат вниманието на геополитическите фактори към нея“, дава примери той.

„Революцията от 1944 година идва, не защото в България има партизанско движение, а защото Германия започва да губи Втората световна война. По същия начин и революцията от 1989 година дойде, не защото имаше екологични протести, а защото рухна Берлинската стена. И в трите случая, протестите или въстанията са средство да се привлече геополитическото внимание и не са израз на цялото българско културно пространство, а на идеологически малцинства, които чрез своя протест или въстание се заявяват и по-късно застават начело на революционния процес“, категоричен е Биков.

По думите му единствените протести с революционен заряд през последните 3 десетилетия са в периода 1989-1990 и след това зимата на 1996-1997.

„Всички останали протести, които дори си поставят за цел да сменят модела, всъщност не целят това. Нито един протест не си е поставил за цел да отмени многопартийната система и да изведе икономиката от нейното пазарно състояние“, подчертава Тома Биков.