Това е било условие и в приватизационния договор

През годините ТЕЦ „Варна“ винаги е участвал в студения резерв на страната, това е било записано като условие и в приватизационния договор, коментира на брифинг в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Това, което е записано в договора, е спазвано и правителството не се е интересувало кой стои от другата страна.

„Никога не съм бягала от въпроси, свързани с ТЕЦ „Варна“ или с която и да е било друга енергийна мощност в страната, тъй като няма причина за това. Това, което със сигурност мога да кажа и да гарантирам е, че през последните 6 години, откакто ПП ГЕРБ е в управлението и енергетиката се управлява от нашето правителство, се работи абсолютно прозрачно при спазване на всички европейски изисквания и нашето национално законодателство. Можете да проверите през годините какви търгове са провеждани в електроенергийния системен оператор за определяне на студения резерв, какви са били критериите и дали някога е имало случаи, в който цената на студения резерв надвишава тази, определена от КЕВР“, изтъкна Петкова.

Министърът припомни, че преди да бъде приватизирана от ЧЕЗ ТЕЦ „Варна“ е бил държавна собственост.

„Нейната реализация, нейното изграждане е свързано с това тя да гарантира електроенергийната сигурност на страната при отпадане на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Нейната мощност е 1260 мегавата и това не е случайно. Това е доста специфична техническа информация, но е важно да я знаете. През годините ТЕЦ „Варна“ винаги е участвал в студения резерв на страната“, подчерта Теменужка Петкова.

Енергийният министър се позова и на приватизационния договор на централата, в който е записано, че три от блоковете ще участват задължително в студен резерв. Единствените години, в които ТЕЦ „Варна“ не е участвала в студения резерв са от 2015 до 2018 г., когато комплексното разрешително на тази централа е било изтекло.

Министърът на енергетиката подчерта, че отдавна са подготвени промени за студения резерв, но с оглед на създалата се ситуация те се внасят още в понеделник.

„Студеният резерв съществува в Закона за енергетиката от самото му начало. То е задължителна европейска политика за сигурност. Нито една електроенергийна система не би могла да работи нормално без да гарантира своята сигурност по отношение на снабдяването с ел. енергия. Този студен резерв трябва да бъде в рамките на най-голямата единична мощност в електроенергийната система на съответната страна. За България тази мощност е АЕЦ „Козлодуй“. Най-голямата единична мощност е 1000 мегавата, единият блок на АЕЦ „Козлодуй“, уточни Петкова.

Студеният резерв, който е определен с нейна заповед като министър на основание на чл. 4 от Закона за енергетиката е до 650 мегавата средно годишно.

Относно цената, която държавата плаща за този студен резерв или поддържането на готовност за включване от конкретна централа, се определя от регулатора КЕВР./tribune.bg