"Иван Костов няма морално право да претендира за каузата и за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която е потъпкал, и политическият дух, който е поругал".

Това се казва в открито писмо, което съдържа 18 страници, на Едвин Сугарев изпратено до медиите. В него той окачествява като срамни приватизационните сделки по времето на правителството на Иван Костов. Сугарев пише за проблема с "досиетата, за виновниците за банковата криза, за недосегаемост на контрабандисти, за корупцията, за авторитарен стил на управление". Според Сугарев правителството, оглавявано от Иван Костов, е постигнало много, не само защото е изкарало пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи. Направихте много, но погубихте доверието на хората, заявява Сугарев. Той пише още, че "след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат СДС е изгубило 1 400 000 избиратели, което по думите му е най-голямата загуба в историята на СДС".

"Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят", пише още Сугарев и добавя:

Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката. Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.

Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде. Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата. Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.

Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор. Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Моблител” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 млиона долара.

Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея. Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива. Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти като ранга на Самоковеца. Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.

---

Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра - частI