Станка Райчева: Смятам да разкажа всичко
Въпрос: Г-жо Райчева, Вие сте сред основателите на СДС във Варна. През годините се натрупаха много спекулации около учредяването на СДС във Варна. Колко, в края на краищата, са хората, създали СДС - Варна? И кои са те?
Отговор: В момента това не е най-важното, но като питате - да ви кажа накратко. Преди създаването на СДС в национален мащаб, през ноември - декември 1989 година във Варна бяха учредени няколко организации (Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Движение “Законност и демокрация”, “Екогласност”, профсъюзът “Подкрепа” и още няколко причудливи сдружения, които изчезнаха около началото на 1990 година), възстановиха се БЗНС ”Никола Петков” и Демократическа партия и се създаде Конфедерация “Обединени демократични сили”. Конфедерацията носеше идеята за обединение на всички некомунистически организации във Варна, а десетина дни по-късно Желю Желев я реализира в национален мащаб, създавайки СДС. Хората, които учредиха варненската Конфедерация бяха Младен Енчев, Владислав Даскалов, Марин Маринов и още няколко човека - главно от Движението “Законност и демокрация” (ДЗД). Когато се създаде националния Съюз на демократичните сили, местните структури на организациите - учредителки и няколко регионални формации създадоха варненската коалиция СДС. Негов пръв председател стана Марлена Ливиу, представител на Клуб 273 и (по-късно) на ДПС, Зам. председател - адвокатът Владислав Даскалов (ДЗД), а секретар - Младен Енчев, също от ДЗД. Всички организации - членове имаха по 3-ма представители и по един глас в Координационния съвет на коалицията.
Аз съм учредител на варненския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, който днес се нарича Национален Клуб за демокрация и в който членувам от учредяването му в София през ноември 1988 год. Варненският клуб се учреди на 1 декември 1989 год. и в него членуваха практически всички известни днес дейци на демокрацията и най-видните варненски интелектуалци. Пръв председател на Клуба беше проф. Желчо Мандаджиев, а след това през 3 месеца се редуваха членовете на Управителния съвет, сред които и аз.
Във вестниците до сега най-много се коментираха първите митинги и сбирки във Варна след 10-ти ноември 1989 година. Първият митинг стана пред Картинната галерия до шадраваните десетина дни след софийския и до днес не мога да кажа кой го свика (някои казват, че е ДС, отчаяна от липсата на местна инициатива…). После беше сбирката в Клуб “Прибой”, за която много пъти е разказвал Красимир Ангелов. И така нататък. Аз смятам да разкажа подробно всичко, което съм видяла и знам, в записките, подготвени на базата на 27-те тефтера, които съм изписала от 1989 год. насам.
Въпрос: Готова ли сте да простите? (Бяхте нападана жестоко, при това от хора вътре в СДС.)
Отговор: Ще им прости Господ, а аз все още търся отговор на въпроса “Защо във важни и трудни за СДС моменти винаги са се намирали определени хора, които са пречели да се вземат необходимите решения?”
Въпрос: За толкова години в политиката помните ли по-тежък период за СДС във Варна от настоящия?
Отговор: Да, помня. По-тежко беше след загубата на парламентарните избори през декември 1994 год. След 2-годишно Берово безвремие, коалицията СДС се “люспеше” и тресеше от скандали, без да има някой, който да припознае за лидер. Във Варна имахме един Координационен съвет, който беше арена на люти разправии между 15-16 местни “лидери” на партии и организации; никой не знаеше действителния членския състав, броят на структурите, реалното политичеко влияние и т.н. Днес СДС е добре структурирана партия, в която действува един Устав; изяснено е мястото на партията в политическото пространство, формулирани са ценностите. Изобщо - налице са обективните условия СДС да се съвземе след изборните неуспехи, стига да се освободи бързо от компрометираните дейци с национално и местно значение.
Въпрос: Известни са Вашите пристрастия към Иван Костов. Вие го подкрепяхте тогава, когато той бе далеч от върха. Подкрепяте го и днес. Виждате ли някакво бъдеще за политика Иван Костов и за неговата политика?
Отговор: Въпросът съдържа неточности. Иван Костов е лидерът, от който СДС имаше нужда и през 1994-95 година, има и днес. Илко Ескенази, Бог да го прости, много пъти ни е казвал “Как не виждате, че само Иван може да се оправи?”, а той познаваше Костов по-добре от всички нас. И Иван Костов доказа, че с много работа, воля и доверие към хората, може да се направи силна партия от разпадащата се коалиция СДС. Искам и сега някой да тръгне из България, както Иван Костов направи през 1995-96 година, да се срещне с обезсърчените седесари, да им поговори човешки и да им върне убеждението, че управлението на СДС беше успешно и че далавераджиите са много по-малко от почтените хора в СДС. Затова моите пристрастия и подкрепи тук не са от голямо значение, но винаги съм готова да заявя, че одобрявам, харесвам и вярвам на харизматичната личност Иван Костов и бих работила с него за каузата СДС - така, както той я формулира и реализира. Убедена съм, че не само СДС има нужда от истинския си лидер Костов, но и България се нуждае от волята му, за да се оправи.
Въпрос: Мислите ли, че партията на Софиянски или атаките на Бакърджиев срещу НИС предлагат изход от тежката ситуация?
Отговор: Вече стана дума, че СДС трябва да се освободи от компрометираните си дейци, за да възстанови доброто си име пред народа. Софиянски сам си отиде, макар че можеше да избере по-подходящо време за връщане на членската си книжка - например преди парламентарните избори. А Бакърджиев се съпротивлява, защото вън от СДС той не би представлявал интерес и за собствените си клиентелни мрежи. В СДС търпението към него е изчерпано и ако НИС не е толкова хипнотизиран от уж-влиянието му в структурите, отдавна да е взел решение за неговото отстраняване. За съжаление, обаче, в самия НИС не всички са на нивото на едно национално ръководство и се надявам, че предстоящата Национална конференция ще избере силни и честни хора, които да изведат СДС от кризата. “Тежката ситуация”, за която говорите, е повече медийна, отколкото организационна и поради това ми убеждение с удоволствие отговарям на вашите въпроси.
Въпрос: Според Вас, Варна ще има ли през 2003-та година отново кмет, излъчен от дясното политическо пространство?
Отговор: Намирам за спекулативни появяващите се напоследък “анализи” за местните избори ’2003 по оста “Киро - Кирчев - Ралчев”. Темата е твърде важна за бъдещето на СДС във Варна, за да я обсъждаме преждевременно, но вече ще сме закъснели, ако месец след нормализиращата Национална конференция не сме започнали да работим за местните избори. Предпочитам тогава отново да поговорим по въпроса.
ДНЕС +
Отговор: В момента това не е най-важното, но като питате - да ви кажа накратко. Преди създаването на СДС в национален мащаб, през ноември - декември 1989 година във Варна бяха учредени няколко организации (Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Движение “Законност и демокрация”, “Екогласност”, профсъюзът “Подкрепа” и още няколко причудливи сдружения, които изчезнаха около началото на 1990 година), възстановиха се БЗНС ”Никола Петков” и Демократическа партия и се създаде Конфедерация “Обединени демократични сили”. Конфедерацията носеше идеята за обединение на всички некомунистически организации във Варна, а десетина дни по-късно Желю Желев я реализира в национален мащаб, създавайки СДС. Хората, които учредиха варненската Конфедерация бяха Младен Енчев, Владислав Даскалов, Марин Маринов и още няколко човека - главно от Движението “Законност и демокрация” (ДЗД). Когато се създаде националния Съюз на демократичните сили, местните структури на организациите - учредителки и няколко регионални формации създадоха варненската коалиция СДС. Негов пръв председател стана Марлена Ливиу, представител на Клуб 273 и (по-късно) на ДПС, Зам. председател - адвокатът Владислав Даскалов (ДЗД), а секретар - Младен Енчев, също от ДЗД. Всички организации - членове имаха по 3-ма представители и по един глас в Координационния съвет на коалицията.
Аз съм учредител на варненския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, който днес се нарича Национален Клуб за демокрация и в който членувам от учредяването му в София през ноември 1988 год. Варненският клуб се учреди на 1 декември 1989 год. и в него членуваха практически всички известни днес дейци на демокрацията и най-видните варненски интелектуалци. Пръв председател на Клуба беше проф. Желчо Мандаджиев, а след това през 3 месеца се редуваха членовете на Управителния съвет, сред които и аз.
Във вестниците до сега най-много се коментираха първите митинги и сбирки във Варна след 10-ти ноември 1989 година. Първият митинг стана пред Картинната галерия до шадраваните десетина дни след софийския и до днес не мога да кажа кой го свика (някои казват, че е ДС, отчаяна от липсата на местна инициатива…). После беше сбирката в Клуб “Прибой”, за която много пъти е разказвал Красимир Ангелов. И така нататък. Аз смятам да разкажа подробно всичко, което съм видяла и знам, в записките, подготвени на базата на 27-те тефтера, които съм изписала от 1989 год. насам.
Въпрос: Готова ли сте да простите? (Бяхте нападана жестоко, при това от хора вътре в СДС.)
Отговор: Ще им прости Господ, а аз все още търся отговор на въпроса “Защо във важни и трудни за СДС моменти винаги са се намирали определени хора, които са пречели да се вземат необходимите решения?”
Въпрос: За толкова години в политиката помните ли по-тежък период за СДС във Варна от настоящия?
Отговор: Да, помня. По-тежко беше след загубата на парламентарните избори през декември 1994 год. След 2-годишно Берово безвремие, коалицията СДС се “люспеше” и тресеше от скандали, без да има някой, който да припознае за лидер. Във Варна имахме един Координационен съвет, който беше арена на люти разправии между 15-16 местни “лидери” на партии и организации; никой не знаеше действителния членския състав, броят на структурите, реалното политичеко влияние и т.н. Днес СДС е добре структурирана партия, в която действува един Устав; изяснено е мястото на партията в политическото пространство, формулирани са ценностите. Изобщо - налице са обективните условия СДС да се съвземе след изборните неуспехи, стига да се освободи бързо от компрометираните дейци с национално и местно значение.
Въпрос: Известни са Вашите пристрастия към Иван Костов. Вие го подкрепяхте тогава, когато той бе далеч от върха. Подкрепяте го и днес. Виждате ли някакво бъдеще за политика Иван Костов и за неговата политика?
Отговор: Въпросът съдържа неточности. Иван Костов е лидерът, от който СДС имаше нужда и през 1994-95 година, има и днес. Илко Ескенази, Бог да го прости, много пъти ни е казвал “Как не виждате, че само Иван може да се оправи?”, а той познаваше Костов по-добре от всички нас. И Иван Костов доказа, че с много работа, воля и доверие към хората, може да се направи силна партия от разпадащата се коалиция СДС. Искам и сега някой да тръгне из България, както Иван Костов направи през 1995-96 година, да се срещне с обезсърчените седесари, да им поговори човешки и да им върне убеждението, че управлението на СДС беше успешно и че далавераджиите са много по-малко от почтените хора в СДС. Затова моите пристрастия и подкрепи тук не са от голямо значение, но винаги съм готова да заявя, че одобрявам, харесвам и вярвам на харизматичната личност Иван Костов и бих работила с него за каузата СДС - така, както той я формулира и реализира. Убедена съм, че не само СДС има нужда от истинския си лидер Костов, но и България се нуждае от волята му, за да се оправи.
Въпрос: Мислите ли, че партията на Софиянски или атаките на Бакърджиев срещу НИС предлагат изход от тежката ситуация?
Отговор: Вече стана дума, че СДС трябва да се освободи от компрометираните си дейци, за да възстанови доброто си име пред народа. Софиянски сам си отиде, макар че можеше да избере по-подходящо време за връщане на членската си книжка - например преди парламентарните избори. А Бакърджиев се съпротивлява, защото вън от СДС той не би представлявал интерес и за собствените си клиентелни мрежи. В СДС търпението към него е изчерпано и ако НИС не е толкова хипнотизиран от уж-влиянието му в структурите, отдавна да е взел решение за неговото отстраняване. За съжаление, обаче, в самия НИС не всички са на нивото на едно национално ръководство и се надявам, че предстоящата Национална конференция ще избере силни и честни хора, които да изведат СДС от кризата. “Тежката ситуация”, за която говорите, е повече медийна, отколкото организационна и поради това ми убеждение с удоволствие отговарям на вашите въпроси.
Въпрос: Според Вас, Варна ще има ли през 2003-та година отново кмет, излъчен от дясното политическо пространство?
Отговор: Намирам за спекулативни появяващите се напоследък “анализи” за местните избори ’2003 по оста “Киро - Кирчев - Ралчев”. Темата е твърде важна за бъдещето на СДС във Варна, за да я обсъждаме преждевременно, но вече ще сме закъснели, ако месец след нормализиращата Национална конференция не сме започнали да работим за местните избори. Предпочитам тогава отново да поговорим по въпроса.
ДНЕС +
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус