Единадесет години ни делят от датата 4 февруари, когато търпението на народа се стопи и избухна в непредсказуем гняв. Гладната зима и неописуемата икономическа разруха, отвориха очите на българите. И най-закоравелият фанатик се убеди, че БСП е неспособна да управлява. И най-кроткият и мирен гражданин разбра, че повече не трябва да бъде "опитно зайче" в ръцете на една греховна партия, на която цялата история е низ от кървави провали, злини и морални погроми. Икономическият и финансов колапс тогава бяха ужасяващи. СДС, изведен на политическата сцена от народния гняв, завари държавата в "насипно" състояние. Мизерията беше пълна. Пенсиите стигнаха до 3 долара месечно, магазините бяха празни, а икономиката нито реформирана, нито работеща. Започна се от нулата, но всичко добро, което постигнахме в живота на страната, до заветното ни влизане в ЕС, се дължи на усилията на демократичните сили. Тази млада партия за разлика от столетницата , успя да изправи страната на крака и да я изведе на магистралния път към Европа.

Да си припомнят миналото и да произнесат своето твърдо "не" на обстоятелствата, довели до събитията на 4 февруари, се събраха седесарите от Варна. Събра ги и заплахата от нов икономически провал - защото какво означава понижението на международния кредитен рейтинг на България, огромният дефицит по текущата сметка (критичния доклад на ЕС за върлуващата у нас корупция), проблемите на водещи в икономиката ни предприятия, като "Кремиковци", боксуването на здравната реформа, мъглата в просветата и т.н и т.н. предвещават крах, предвещават повторение на отреченото минало. СДС обаче няма да позволи това да се повтори, заявиха присъстващите. Това е партията, която избистри своя поглед и на базата на изтрадания опит, може и ще поведе България към полагащия й се просперитет.