На 13 октомври СДС отбелязва 15 години от изборната си победа над БСП на парламентарните избори от 1991 г. Партията планира събитие "15 години по-късно", съобщи по-рано председателят й Петър Стоянов. Идеята е да се поканят хора, които са членове на СДС от първите години на създаването му и млади хора, които тогава не са имали право да гласуват.

На 7 декември 1989 г. се създава Съюзът на демократичните сили /СДС/. В СДС първоначално влизат Клуб за гласност и демокрация, "Екогласност", Конфедерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП /о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия.

СДС се определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран Желю Желев. Две години по-късно СДС печели парламентарните избори и съставя кабинета на Филип Димитров. На изборите за 36-то Народно събрание и за местни органи на управление от 13 октомври 1991 г. СДС печели с 34.36%, следвана от БСП с 33.14%. Това са 110 мандата.

Правителството на СДС управлява едва 9 месеца, преди Движението за права и свободи да оттегли подкрепата си от синьото правителство. Министър-председателят и тогавашен лидер на СДС Филип Димитров иска вот на доверие в парламента, но не го получава. Правителството е свалено и парламентарната рулетка се завърта. Така се стига до връчване на мандат за съставяне на правителство на ДПС, което с подрепата на Българската социалистическа партия, управлява до края на 1994 г. Филип Димитров е първият български премиер, който при загуба на доверие излиза пред Народното събрание и иска официално вот на доверие за политиката на правителството. Положителният пример на Димитров обаче създава прецедент, от който всички следващи министър-председатели се страхуват и предпочитат да предоговарят подкрепата за правителствата си извън парламента.

СДС остава опозиция на правителството на Любен Беров, останало в историята с това, че при неговото управление се утвърждават всички силови групировки. В периода 1993 г. - 1994 г. СДС внася серия от вотове на недоверие към правителството на Беров, но въпреки това губи парламентарните избори и през 1994 г. те са спечеление от БСП с лидер Жан Виденов.

Правителството на Виденов управлява страната в комфорт само няколко месеца, въпреки стабилното парламентарно мнозинство. В края 1995 г. започва икономическа криза. В страната се появява дефицит на продукти от първа необходимост като хляб и олио, а в последствие икономическата криза води до серия банкови фалити.

През октомври се провеждат президентски избори спечелени от Петър Стоянов. Икономическата криза създава условия за протести, започнати от студентите то Софийския университет. ВМРО също започва улични протести срещу правителството на Виденов, към които се присъединява СДС, чийто лидер по това време е Иван Костов. Кризата ескалира до обсада на Народното събрание. Политическите преговори между парламентарно представените партии са блокирани. Току що встъпилия в длъжност президент Петър Стоянов поема консултациите по излизане от политическата криза и убеждава БСП да върне мандата за съставяне на правителство, за да се предотврати ескалацията на политическата криза. Насрочени са извънредни парламентари избори през месец април, който водената от СДС коалиция ОДС печели убедително и създава правителство.

България подава молба за членство в НАТО и засилва европейската интеграция. Правителството на СДС, водено от Иван Костов губи парламентарните избори през 2001 г. от НДСВ. Основните обвинения срещу него са "клиентелизъм и корупция".
СДС остава в опозиция, въпреки предложението на НДСВ да остане в управляващата коалиция. От 2001 г. насам СДС е поозиционна партия и преживява серия от политически кризи, преди да запчне постепенно да връща доверието си в края на 2005 г.

В коментар на годишнината политологът Димитър Аврамов заяви, че „вече трябва да се говори за нова политическа платформа на дясното“. „Възприемането на онова, което беше дясно от 90-те, е свършило. Ако СДС успее да превърне възходящата тенденция в реална политическа платформа, заедно с друг политически субект, може да се търси нова платформа за нов десен проект, който да бъде адекватно алтернативен на настоящия,“, обясни той в ефира на bTV.

Димитър Аврамов коментира и престоящите президентски избори. „Тези избори не са избори за бъдещето на страната. Това са мажоритарни избори за хора, които се държат адекватно по отношение на президентската институция“, каза той. Според него, за първи път от толкова години, СДС се е държал разумно. "СДС отстъпи, държа се разумно. Ако десният кандидат не успее да иде на балотаж, това означава две неща: на първо място, самият той не е достатъчно добър, и на второ място, не е бил намерен правилният компромис,“ уточни Аврамов. /Bulgarian Post