Представители на десните политически партии ДСБ, ДП, ВМРО, ССД, БЗНС се включиха в открит форум под надслов „18 години СДС - бъдещето на десницата във Варна“, организиран от общинският председател на сините Цанко Цветанов. В дискусията вижданията си представиха и няколко от основателите на СДС на местно ниво.

“Дълъг път извървяхме през тези 18 години. Направиха се не малко грешки. В крайна сметка едни от основните цели, които си поставихме – влизането на България в НАТО и ЕС бяха постигнати. Сега страната ни е изправена пред нови предизвикателства и проблемите изискват нови политически и управленски решения. Готова ли е десницата за нов политически и управленски проект?”, запита Цветанов във встъпителното си слово.

От ВМРО припомниха, че те не са били потърсени по никакъв начин за разговори преди изборите. Председателят на местната структура Николай Петков изрази мнение, че анализът на резултатите показва, че местният вот е бил един очевиден крах на политическата система. “Може би трябва да се замислим защо хората вече съвсем не вярват на политиците. Вината трябва да я търсим не само в тях, а преди всичко в себе си. Трябва да спрем с лидерските амбиции и да видим какво можем заедно да направим за този град”, заяви Петков.

Красен Железов от ДП наблегна, че политическа система е в дълбока криза и автентичните политически субекти от крайно ляво до крайно дясно са подменени с други неясни субекти, които защитават основно лични и корпоративни интереси, без да имат отношение по обществено значими теми. “Събирането е важно, но по-важно е ние да гледаме и да се наблюдаваме, да се коригираме, да си бъдем коректив. По обществено значими градски теми трябва да говорим на един език и в един глас, а не конюнктурно. Тогава ще сме постигнали това, което целим с тези срещи”, коментира още Железов.

Цветанов добави, че към СДС в момента се създават експертни комисии, като членовете им не е задължително да са партийни кадри. Идеята е да се дублират комисиите в общинския съвет и тези специалисти да бъдат в помощ на тримата съветника на десницата. Общинският председател на СДС апелира към представителите на десните партии да помогнат за създаването на тези експертни групи, като дадат предложения кои хора да бъдат включени в тях.

“Преди 18 години тръгнахме заедно в името на едни общи цели. По-късно поради различни причини се разделихме. Но целта винаги е оставала една и съща – демократизирането и декомунизирането на българското общество. Убедихме се, че когато демократичната общност не е решаващ фактор в политическия живот на България, стават лоши неща. Тогава излизат някакви екзотични екземпляри, които по някакъв начин идвайки на власт връщат нещата дори до там, където започнахме преди 18 години. Въпреки, че страната стана член на НАТО, на ЕС, българското общество политически към този момент е на нивото от преди 18 години, ако не и по-зле. Под една или друга форма не станем ли фактор във варненския политически живот ще продължи да се случва това, което се случваше и на последните избори и на предпоследните и на тези преди тях. До като спорим кой е по-добър от нас, хора с повече пари, връзки и по-големи амбиции ще решават своите проблеми на гърба на варненци”, бе мнението на д-р Ивайло Митковски от ДСБ, който е общински съветник в местния парламент.

В рамките на форума своето мнение изказаха и представители на ССД. Светлан Златев, който е председател на областната организация, посочи, че хората, които представляват отделните политически формации по места носят най-голямата вина да се случи така, че политическите лидери да имат междуличностни отношения, които да вредят на цялостната дясна политика. “Голяма част от нас се капсулираха. Много малко внимание бе отделяно на всичко онова, което се случва извън политическите формации. Има обективни условия да се вземем в ръце, да се погледнем в очите, ако трябва дори да си ударим по един шамар, но да тръгнем заедно, защото имаме сили, способности, всички сме работили заедно и сме постигали резултати, които са били добри за града”, каза Златев. По темата за предсрочните избори той коментира, че за да има такива, то те няма как да се случат без помощта на ГЕРБ. “Друг е въпросът дали в разговори с тях можем да намерим общ път. Трябва да се зададем основния въпрос дали искаме да управляваме държавата или искаме да стоим още дълго време в опозиция”, обобщи Златев.

Акцент бе поставен и върху кризата на политическата система. Илиян Илиев от ССД посочи кои са според него основните характеристики на тази криза. “Появяването на неясни политически субекти, които участват преди всичко със своите финансови възможности, променя и гражданския характер на демокрацията в България. Не е ясно кой политически субект какви обществени групи представя, чии интереси защитава и как ги защитава. Смесването на дясно и ляво не е случайно, а преднамерена политика. Невъзможността на хората да различават политическите субекти е допълнителна възможност за манипулиране на гражданските процеси. Достатъчно битки загубихме, за да си отговорим на въпроса по какъв път да вървим напред. В известен смисъл пребиваването в опозиция помага да се преосмислят ценности и практики и лидерски амбиции”, каза още Илиев.

От своя страна доц. Яко Кузманов от БЗНС цитира Кенет Кларк, според който себизма, егоизма и кариеризма, са в състояние да погубят една цивилизация. “Аз бих добавил и политическа сили или съюз между политически сили. Няма да коментирам дали демокрацията е в криза. Ако искаме да върнем доверието на хората към нас трябва да смъкнем от себе си политическия егоизъм. Не трябва да се капсулираме и да ни преследва гигантоманията. ГЕРБ трябва да бъде на тази маса и да чуем техните мнения и предложения”, каза още доц. Кузманов.

“Трябва да осъзнаваме, че случилото се на днешната дата е променило революционно съдбата на всеки българин. На тази дата е създадена една политическа сила – СДС. Тя е допринесла за промяната в обществено политическия, икономическия живот, както и за промяна на всички нива на обществения живот в страната през тези 18 години. СДС спечели много битки, изпълни основните си заложени приоритети. Загубихме обаче една основна битка. Претърпяхме абсолютен крах по отношение на моделирането на нов обществено политически и социално политически морал”, каза от своя страна Любомир Роев от ДСБ. Според него България влезе в Европейския съюз с мисленето от 1988 година. “До голяма степен десницата не можа да формулира своите послания и ясна визия, след постигането на приоритетите и успя между другото да се разцепи. Пред нас стояха други политически предизвикателства, а ние се занимавахме с неща, които се случваха помежду ни. Ние практически спряхме да излъчваме положителни послания извън собствените си структури”, коментира още Роев. Той акцентира, че пред десницата стои тежко предизвикателство, а един от основните проблеми е създаването на нов общ управленски десен проект. “Не може да излъчваме положителни сигнали в обществото, при положение, че отношенията между нас са сравнително крехки”, обобщи Роев.
В края на форума стана ясно, че срещите и дискусиите за бъдещето на десницата във Варна ще продължат, а идеята е да станат регулярни.