Вирусът е достатъчно стабилен, за да се разработят ваксини и лекарства. Това каза вирусологът от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова в ефира на БНР. Тя обясни, че за разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Да, в него има мутации, няма как да няма, но така или иначе той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми нито за създателите на ваксини, нито за създателите на лекарства, нито пък за диагностиката, допълни тя.

За момента ситуацията е спокойна, изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус, посочи Александрова. Разработващите ваксини се насочват към по-устойчиви, по-консервативни структури във вируса, подчерта тя.

Не малка част от учените се стремят да създадат, образно казано, една базова ваксина, в която при необходимост точно онази част, която е ключова за имунния отговор, в която ако настъпят промени, може да бъде заменена с тази, която е актуална.

Има данни, че изменения в човешки гени могат да предопределят по-тежко протичане на клиничната картина. Това би могло да бъде една от обясненията защо млади и здрави хора могат да се окажат в интензивните отделения, допълни Александрова.

В момента е прекалено рано, за да кажем, че която и да било от ваксините в момента - те са повече от 165, 27 са в клинични проучвания, няма как в момента да бъдем сигурни, че която и да е от тях е ефективна, коментира още тя.

Необходими са поне няколко месеца контролните групи и доброволците, които се ваксинират, да се срещнат с вируса в естествени условия, за да може да се прецени доколко ваксината може да свърши своята работа, поясни Александрова. По думите ѝ да искаме да съкратим този период е все едно да накараме едно пиленце да се излюпи по-рано, отколкото природата е определила.

Големият въпрос е доколко имунният отговор, предизвикван от разработваните сега ваксини, ще бъде достатъчен, за да може да ни предпази от вируса и дали напълно ще успее да предотврати клиничната проява или просто ще я смекчи./БНР