Скъпи приятели!

Навършват се 15 години от създаването на Съюза на демократичните сили.

Раждането на СДС беше оповестено месец след падането на Берлинската стена и след като бе обявен банкрутът на комунистическата диктатура в България.

Във възторженото опиянение на първото усещане за свобода СДС се роди като обединение на разнородни опозиционни партии и организации и пое историческата отговорност да избере нов път за България.

СДС се роди от недоволството. В основите му бяха хората, които не искаха държавата да дирижира всяка тяхна стъпка, които бяха против надзора, назиданието и силовото управление. СДС събра свободолюбивите, модерните, уверените в себе си хора.

Петнадесет години по-късно, нека помним откъде тръгнахме, защо спечелихме през `91-ва и `97-а и защо загубихме през `94-та и 2001 година.

Преминахме през успехи и поражения, през обединения и разцепления, през песни и обиди, през мечти и компромиси.

СДС беше и, вярвам, ще продължи да бъде партията на инициативните, на хората с идеи, които вярват в своя успех. СДС е партия на многото уверени в себе си, а не в един човек, хора. Ние винаги сме били пъстра формация, защото не шием униформи за човешките амбиции.

Нека не забравяме, че и на власт, и в опозиция през всичките тези 15 години СДС е двигател за възстановяването на демократичните институции, за обединяването с развитите демокрации, за връщането на отнетата собственост, за създаването на частен сектор, за овладяната инфлация и финансовата стабилност, за членството в НАТО и предстоящото присъединяване в Европейския Съюз.

Нека не забравяме също, че преди близо четири години мнозина ни обърнаха гръб, защото загубихме връзка с тях. Бяхме затънали в лични интереси и вътрешни борби. Бяхме решили, че щом сме стабилизирали страната и сме я обърнали към цивилизования свят, заслужаваме само похвали. Бяхме забравили дори колко опасни за България са престъпните метаморфози на бившия режим. Бяхме забравили, че имаме да вършим още много от работата, възложена ни от онези, които излязоха на улиците през 1997.

Днес, изчистени от самодоволството и самозаблудата, сме изпълнени с нов дух на единство и решимост и представяме нашия проект за по-добро, по-спокойно, европейско бъдеще. Вървим в посоката, която поискаха хората през 1989, през 1991, през 1997 година. Те искат работа и да живеят по-добре, искат качествено и достъпно образование, нормално здравеопазване, сигурност. Искат промяната да я усетят в ежедневието си.

За да се случи тази промяна, тя трябва да започне първо от самите нас. Трябва да се научим да правим политика за хората, а не за политиците. Днес нашата тема не е колко са големи партиите и какви са процентите. Днес ние се вглеждаме и вслушваме в онова, което е важно за всеки отделен човек.

След броени месеци, на изборите, трябва да спечелим сърцата и умовете на хората.

За една по-добра и по-сигурна България.

Честит празник!

Надежда МИХАЙЛОВА