Снощи е починала игуменията на Калоферския женски манастир Валентина (Друмева). Това съобщи писателят и сценарист Ангел Иванов в профила си във фейсбук.

Ето какво написа той:

"Подвижница и просветителка.

Тя беше един от малкото представители на духовенството, които дръзнаха открито да говорят и пишат за неканонизираните мъченици, пострадали и убити от безбожния комунистически режим.

Тя написа техните жития.

Написа десетки книги. Друга част от тях бяха за деца.

Всъщност тя направи най-голямото манастирско неделно училище за деца в Калоферската девическа св. обител. В малкото глухо градче, където при нея се стичаха малки и големи от цяла България, без да е Ботев или леденото хоро.

Там на тихо и тъмно - "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе." (Йоан 1:5)

И още: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16)

Боли ме, че така и не успях да се срещна с нея. Преди няколко месеца не ни пуснаха за благословение и беседа в килията ѝ, защото вече боледуваше тежко.

Дай Боже да се срещнем там отвъд. Молитвите ѝ да имаме.

В такъв момент си спомням още едни стихове от посланието на св. ап. Павел до Филипяни (1:20-21):

„... според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка.“

Майко, моли Бога за нас!"