В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

Ярки спомени свързват и солиста на Варненската опера Арсений Арсов с Ваня Кокошарова.

„Ваня Кокошарова е първата моя партньорка,  сопран, с която ме срещна моята дебютна постановка "Тайният брак" от Чимароза. Тя притежаваше  изключителен по колорит и вокален обем драматично-колоратурен сопран. Ученичка на професор Хр. Бръмбаров, специализирала пеене във Виена при легендарната  професор Мария Брандт. Кокошарова можеше да изпее пределно различни оперни партии - от заслепителната в нейната инатерпретация Цербинета от „Ариадна на Наксос ” и Царицата на нощта“, до Виолета и Мюзета.

Певицата спасява честта и името на Варненската опера по време на турне в Италия през 1975 година. Втората изпълнителка на ролята на Шамаханската царица от „Златното петле” не могла, по здравословни причини, да излезе на сцената и така в Болоня се наложило Кокошарова да пее в две последователни вечери тази пределно трудна във вокално отношение партия, за която специално се изисква драматично-колоратурно сопрано.

През 60-те и 70-те години на миналия век, Ваня Кокошарова, единствена от десетките тогава сопрани на Варненския оперен театър, беше редовно канена да гастролира на софийска сцена, най-вече като Виолета, а също така и като Джилда и Шамаханската царица.

В дългогодишната ми оперна практика имах шанса да пея и с други уникални български певици, но малко от тях успяха да покрият или да прехвърлят онези вокално-естетически параметри, които Ваня Кокошарова беше оставила в моето съзнание на певец“, разказва с вълнение известният български тенор.

Поклон пред делото и паметта на Ваня Кокошарова