Бойци, гробари, президенти, Мая Манолова, други видове юнаци заедно с големи групи обикновени дизайнери цял месец ходят напред-назад в центъра на София, ползвайки своето конституционно право на протест. Искат оставка на премиера и главния прокурор, искат смяна на системата, искат предсрочни избори – искат си хората и туй то.

Няма лошо! Нека протестират! Като всеки човек и те имат право на свобода и стремеж към щастие, както пише в един велик документ – Декларацията за независимост на Съединените американски щати. Е точно по този въпрос трябва да се разберем. Както всеки протестиращ обикновен дизайнер, така и аз имам право на свобода и стремеж към щастие. Заедно с мен и още близо два милиона граждани на София.

Но нашият стремеж към свобода и щастие е затрупан от кофи за боклук и изкъртени пейки в центъра на София. Дизайнерите на тази просташка инсталация се заканват да се бият с всеки, които им каже нещо накриво. Събират камъни, стъклени бутилки за сражение и принуждават хиляди хора да търпят терора им. Преди да се зъбят, е добре да прочетат какво пише в член 29, алинея втора на Всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 година от Общото събрание на ООН.

- Всеки човек, е посочено там, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите.

И така, уважаеми гробари, бойци, обикновени дизайнери и ти, госпожо Манолова, протестирайте колкото искате, но се разкарайте от кръстовищата на София с вашите кофи за боклук. С барикадите по кръстовищата вие не признавате и не зачитате правата и свободите на два милиона граждани на София. Което ме кара да се съмнявам в чистотата на вашите помисли, меко казано. Та нека да се разберем – протестирайте с всичка сила, но не отнемайте правата и свободите на другите. /tribune.bg