Енергийната политика на България се води на тъмно и това трябва де е един от аргументите за внасяне на вот на недоверие срещу това правителство, заяви лидерът на СДС Петър Стоянов по време на дискусия на тема „Енергийната политика и сигурност в условията на членството на страната ни в ЕС”. Той посочи като основна задача пред участниците в този форум – политици, депутати, енергийни експерти, еколози – да формулират най-сериозните проблеми в областта на енергетиката, които да бъдат прибавени към основанията за бъдещ вот на недоверие.

Липсата на неоспорими аргументи в полза на нуждата от изграждане на АЕЦ „Белене” и липсата на информация за детайлите от договора с „Газпром” бяха в центъра на дискусията. Докато в страната няма село, което е съгласно да приеме радиоактивните отпадъци от АЕЦ „Белене”, втората централа не би трябвало да започва да се строи, каза Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и припомни, че след 2020 година Русия ще спре да приема обработка на ядрено гориво.

Мегапроектът „Белене” сякаш е базиран първо на желанието на енергийната общност да си има АЕЦ и на тази основа се търсят аргументите в полза на строежа, смята Александър Божков – съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Според евродепутата Мартин Димитров не е известно дали в новия договор с „Газпром” е уреден въпросът, че България вече няма никакви задължения по клаузата Take or pay за минали периоди. Защо Министерството на икономиката и енергетиката подкрепи искането на „Газпром” за конфиденциалност на договора, а не желанието на обществото за прозрачност, попита Димитров.

Енергийната ефективност трябва да е в центъра не само на българската енергетика, а и на макроикономиката на страната, каза Илиян Василев – бивш посланик на страната ни в Русия. В момента 400 млн. евро влизат в енергийната ефективност на България, съобщи бившият енергиен министър Милко Ковачев, но отбеляза, че обществото трябва да знае къде точно отиват тези пари и с какви резултати. /Дарик радио