Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС - "Демокрация". Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от "Труд" и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за золумите на Номенклатурата.
Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.

Аз вече не бях там - договорът ми беше прекратен на 45-ия ден от теб и от директора(вече покойник). Не ме погледнахте в очите - пратихте едно смутено момиче да ми съобщи новината. Лошо няма - бил съм слаб журналист и шеф, уволнили са ме.Не се сърдя никому.

Оттам-нататък ти тръгна по надолнището и не се спря. Беше в "Мултигруп", в "Овъргаз", при Петьо Блъсков, когото преди това псуваше до девето коляно. От седесар полека-лека стана антикостовист, от антикомунист - съветофил, от демократ - патриотар. Накрая цяла година поддържаше задкулисния небългарски кабинет "Орешарски" - беше в една лодка с БСП-ДПС, които иначе уж критикуваше.

А днес, Волене, стигна дъното! Докара пред толкова трудно конструирания парламент бедни и гладни люде отвън(софиянци отдавна те разкриха и те разкараха). Твоите маши им натрупаха камъни, раздадоха им бухалки.
Събралите се ругаеха всички и всичко, но не знаеха какво искат. Точно като теб.

Нищо не остана от теб, Волене!
Само омраза... /БЛИЦ