Ако изборите за евродепутати бяха днес, листата на БСП би получила 23% от гласовете на българските избиратели, а на ГЕРБ – 16%. ДПС и Атака са с по 8%, НДСВ и СДС са с по 4%, а ДСБ е с 2%. Това отчита национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в периода 10 – 17 април. Все още е рано да се говори за точен брой мандати на отделните политически сили, защото се очаква последните две места за Европарламента да се решат чрез преразпределяне на най-големия остатък.

В столицата ГЕРБ е първа политическа сила, а БСП е втора. Позициите на ГЕРБ в национален план са най-силни сред хората на възраст между 30 и 40 години. Що се отнася до намеренията за гласуване, най-сигурни, че ще дадат вота си, са възрастните хора, жителите на малките градове и на селата. Най-мобилизирани са електоратите на БСП, на ДПС и на Атака. Все още има потенциал за мобилизация на привържениците на НДСВ и на ГЕРБ.

25% от българите твърдят, че ще се възползват от правото си на преференциален избор, а 45% не знаят какво представлява този вот. Най-много готови да се възползват от преференциалния избор има сред висшистите, жителите на столицата и на областните градове. По една трета от избирателите на ГЕРБ, СДС и Атака са готови да упражнят правото си на преференциален вот, сочат резултатите от изследването.

Най-одобряваният политик през изминалият месец с 66% е президентът Георги Първанов. Одобряват го точно две трети от българите и 93% от избирателите на БСП. Той се радва на висока популярност и сред привържениците на ДПС, НДСВ и ГЕРБ. На второ място е Бойко Борисов с 61%. От създаването на ГЕРБ до момента ежемесечно нараства одобрението за лидера му Цветан Цветанов (17%), като същевременно намаляват хората, които нямат впечатление от работата му. Всички ръководители на парламентарни групи получават повече одобрение за работата си в сравнение с края на зимата. Най-одобрявани са Красимир Каракачанов (22%) и Петър Стоянов (21%), следвани от Михаил Миков с 19% и Волен Сидеров с 18%.

33% одобряват и работата на министър-председателя Сергей Станишев. Като цяло подкрепата към кабинета на Станишев обаче е 25%. Министрите, които се радват на най-високо обществено одобрение през април са: Стефан Данаилов - одобряван от 57% от интервюираните, Даниел Вълчев - 37%, Ивайло Калфин - 36%, Румен Петков - 28% и Пламен Орешарски - 25%.

Най-сериозният обрат в масовите обществени настроения през април е изразителният ръст (с 15%), на дела на хората, според които кабинетът ще изкара пълния си мандат. Началото на пролетта бележи края на "революционните" настроения към кабинета. Затихването на публичните протести, липсата на крупни скандали с участието на членове на кабинета и предстоящите избори за евродепутати работят за по-добрия имидж на правителството. В средата на април 2007 едва 17% вярват, че е възможна такава дестабилизация на правителството, която да му попречи да изкара пълния си мандат.

60% от интервюираните очакват кабинетът на Станишев да управлява още 2 години. Стабилността на кабинета днес е точно такава, каквато беше в навечерието на приемането на България в ЕС през декември 2006. В общественото съзнание НДСВ и СДС са политическите сили, направили най-много за приемането на България в ЕС. Така мислят съответно 21% и 20% от интервюираните. На трето място със 17% е БСП.

Най-често посочвани като допринесли за приемането ни в ЕС са Меглена Кунева (15%), Симеон Сакскобургготски (11%), Георги Първанов (10%), Надежда Михайлова (7%) и Соломон Паси (7%). Следват Иван Костов (6%) и Петър Стоянов (5%). Безспорният принос на Меглена Кунева към евроинтеграцията на България се признава от симпатизантите на всички партии. Според младите българи (на възраст под 30 г.) с най-голям принос за еврокаузата са Меглена Кунева и Надежда Михайлова. На същото мнение са и високообразованите респонденти. Десните симпатизанти по-често споменават имената на Иван Костов и Петър Стоянов.

Половината от българите не са в състояние да посочат нито партии, нито политици, които са имали решаващ принос за приемането на България в ЕС. Този факт подсказва, че дори признати, заслугите от миналото няма да са основен фактор в мотивацията на избирателите за предстоящите избори за евродепутати. Факторът "европейска памет" няма да е сред определящите при вота. През последния месец регистрираме спад в дела на твърдо решилите да участват в предстоящите избори. Косвен индикатор за това е намаляването на хората, които твърдят, че предстоящите избори са важни лично за тях.

Очакваната активност не надхвърля 35%. Най-често декларират, че изборите са важни лично за тях, хората със стандарт над средния и симпатизантите на управляващата коалиция – БСП, ДПС, НДСВ. Симпатизантите на НДСВ в най-голяма степен мислят, че предстоящите избори са важни лично за тях. Същото се отнася и за симпатизантите на СДС. Този път кампанията на НДСВ не само не изостава, но ако съдим по растящия дял на електорална подкрепа за тях, жълтите се оказват в изпреварваща позиция. /БГНЕС