Уважаеми г-н Карбовски,

Пиша Ви това писмо по повод на разговора от 26. 06. 2006 с г-н Иван Костов.

Търсейки алиби за своето бягство от СДС и от хората, които вярваха в неговата кауза, и които „ние никога няма да предадем”, Иван Костов си служи с неверни тези и подменя факти и събития от историята на СДС.

Иван Костов не остави СДС на Надежда Михайлова, а на Екатерина Михайлова, която по-късно загуби лидерската позиция на демократична битка на редовна конференция на СДС.

Иван Костов сам се отказа от дебата за оценката на управлението на ОДС и от възможността да защити правителството, на което беше премиер и лидер на СДС. Той се опита да приватизира успехите и да вмени на другите грешките, а същевременно на партиен форум призна, че най-голямата му грешка е допуснатото срастване на партията с държавата. Признание, което нямаше доблестта да се извини.

Като лидер на СДС аз го направих вместо него. Заявих, че като министър се гордея с успехите на правителството, от което бях част, а като лидер на на СДС се извинявам на хората за слабостите, които допуснахме.

Между впрочем и да днес се питам, защо Иван Костов не използва възможността да защити себе си и семейството си в съда след едно мое писмо до президента Георги Първанов.

СДС с лидер Надежда Михайлова винаги е имало ясно опозиционно отношение към правителството на Симеон Сакскобургготски, а и отказът ми да бъда част от това управление е факт, който говори сам по себе си.

Всъщност истината е, че дебатът за миналото е дебат между един бивш премиер и един бивш президент и този дебат за съжаление продължи и до днес – Петър Стоянов, като лидер на СДС и Иван Костов като лидер на ДСБ. И залогът на този дебат е единна дясна кандидатура за президент.

Информацията е на Дарик радио.