„Ако месеците бяха хора, януари би бил Цветан Цветанов - дори и да се напънеш, не можеш да разбереш смисъла от него. Новогодишните резолюции потъват в най-закътаните чекмеджета на паметта, празните портфейли се подхилкват на собствениците си, а прозорците са покрити с черен, мръсен скреж“. Това написа в профила си във Фейсбук Мартин Димитров – известен с привързаността си към Демократична България представител на рекламния бизнес, както и активен протестър.

„През януари винаги се намират и хора, които да те ядосат. И тъй като душата ти е скована в ледения блок на тази календарна авантюра, наречена „Януари“, ти неусетно се превръщаш в свирепо създание, което отговаря на дребното ядосване със старозаветен гняв. В общи линии, това е януари: време, в което единствено хубавата сланина и зелевия сок - това доказало живителната си сила лилаво-розово консоме - придават вкус и свински кожички радост в хербаризираното ни ежедневие“, продължава той.

След това става ясно и на какво се дължи встъплението му за януари – възобновяването на известното списание L'Europeo, което не беше издавано от повече от година и половина.

„Но едно от най-хубавите неща през този януари беше обаждане от скъпия на сърцето ми Димитър Стоянович, който досущ като самодива погали ухото ми с новината, че списание "L'Europeo" възкръсва. Авторският състав е добре познат, а издател на този епистоларен ювелир ще бъде Любен Дилов, за когото имам крайно приятното усещане, че е много по-добър издател, отколкото редактор.

„По-добра секта не сме измислили“ - казва Дими в приложеното към това статусче видео. И е дяволски прав: нескромно, но на страниците на "L'Europeo" винаги сме се събирали хора, които умеят да разказват. Личното ми мнение е, че авторите на "L'Europeo", събрани заедно, са по-добри от редица министерски съвети, съществуващи по земното кълбо.

Първият, фениксов брой, излиза на 25-ти февруари. От вас се иска да си го купите и вярвам, ще получите наслада, многократно надхвърляща дребното капиталовложение.“/tribune.bg