Румен Воденичаров – основател на СДС и бивш кандидат за вицепрезидент заедно с Велко Вълканов, подкрепен от БСП, работи като охранител в столичния зоопарк. С думите „Имаме свободни клетки” посрещна той репортерката на bTV, която се притесни: „Аз съм за клетка, така ли? Много лошо начало на интервюто”.
Едно от знаковите лица на прехода, сочен за червен шпионин в редиците на СДС, по-късно е бил и в листите на „Атака”, но не се е доредил до депутатско място. Сега е част от партия „Нова зора”.

Според Воденичаров, някои хора „осребрили” участието си в прехода, но той не бил сред тях. „Имах нареждане от Сорос да стана председател на „Отворено общество” 1990 година. Аз отказах”, посочи той.

В зоопарка Воденичаров не получавал заплата от 2 месеца. „Защото фирмите са загазили, нямат пари. Аз съм пенсионер”, каза той.

Относно явяването му на президентските избори през 1992 година той заяви: „Велко Вълканов не е комунист. Аз никога не съм бил член на комунистическата партия. Как се явява човек на избори без да има подкрепата на голяма партия?”.

По думите му, двамата с Вълканов не спечелили, защото „Ахмед Доган даде на Желю Желев 400 000 гласа”. Въпреки това той е доволен че не е спечелил. Според него, вицепрезидентската-институция е една напълно безполезна институция.

Воденичаров отрече и навремето да се е сбивал със Стоян Ганев, който твърдял, че той го е свалил на земята. „Тогава той падна за дузпа”, обясни Воденичаров и добави, че с престореното си падане Ганев си е ударил опашката в пода на пленарната зала много лошо и сам се е контузил. Причината за спречкването били обидни думи по адрес на брата на Воденичаров, който тогава бил „почти на смъртно легло”.