Въпрос: Г-н Ангелов днес е 10 ноември. През годините се натрупаха много спекулации около учредяването на СДС във Варна. Колко в края на краищата са хората, създали СДС-Варна?
Отговор: Седем човека: Младен Енчев, Мадлен Ливиу, Григор Григиров, Станка Райчева, Красимир Ангелов, Пепа Чакалова и ако се не лъжа Владислав Даскалов. Все пак, искам да уточня, че оригиналният първи протокол е в Младен Енчев и ако има някакво разминаване в имената, моля да ми простите. Самото основаване има своя предистория. След първия спонтанен митинг на площада пред катедралата, където се изказваше всеки, който имаше някаква болка, натрупана в сърцето, се отделихме около 10 човека на импровизирана среща до шадраваните в центъра и решихме да направим следващ митинг, който се проведе зад Операта. На този митинг присъства и Любо Собаджиев. Очератаха се, общо взето, представителите във Варна на току що формиращите се политически партии, които по-късно станаха гръбнака на СДС. След този митинг аз събрах телефоните на хората, които се изказваха и се уговорихме, след като намерим място за събрание, да направим следваща среща. Следващите две срещи бяха в клуб “Прибой”, където отговорникът Митко Алексиев ни предостави възможност да се съберем. Водещ на тези събрания до учредяването на СДС-Варна бях аз. След клуб “Прибой”, откъдето ни изгониха след втората сбирка, имаше няколко сбирки на различни места – балетния салон (в момента Католическа църква), пейките пред Летния театър, клубът в кв.”Левски”, където за първи път се срещнахме с Ахмед Доган и Касим Дал. Накрая се събрахме в клуба на кв. “Чайка” (сега цех на Търговска лига), и там официално проведохме първия избор на ръководство. Първият председател на СДС-Варна бе Мадлен Ливиу. За говорител бях избран аз. Интересното в случая е, че изборът на ръководство във Варна се проведе няколко дни, преди учредяването на СДС в София. Поради тази причина, първото название, което приехме за организацията беше Обединени Демократични Сили. В последствие, много хора се идентифицираха, като основатели на СДС в града. Истината е, че Благой Димитров, Христо Кирчев, Добрин Митев и т.н. нямат нищо общо с учредяването на СДС-Варна. Има и други неща, които не се знаят от хората във Варна. Едно от тях е списването и издаването на първия опозиционен вестник в България - вестник “Демократ”. Аз и Благо Доганов намерихме парите за този вестник, а журналистите, които го сътвориха бяха Аврам Аврамов, Веселина Томова и Любо Живков.
Друг много интересен факт е, че СДС-Варна бе регистиран като профсъюз “СДС – Варна” към КТ “Подкрепа”. Напрактика, до напускането ми от СДС, спесимен за подписите под финасови документи имахме аз и главния счетоводител. Това се наложи поради факта, че тогава нямаше закон, по който да се регистрират политичските партии. Този ход позволи набирането на средства и явяването на избори от страна на СДС във Варна. Доколкото знам сметките на КТ “Подкрепа” до преди няколко години все още се използваха и се закриха едва след като СДС се регистрира като партия.
Може би, ще е интересно да се знае и как се сдобихме с първата сграда. На едно от заседанията на СДС, на мен и на Благо Доганов ни беше делегирано правото да преговаряме с тогавашния кмет Георги Паспалев за сграда. След като много пъти ни беше отказвана такава или ни бяха предлагани варианти, които не устройваха организацията, с Благо, който тогава членуваше в Зелената партия, решихме да използваме характерния за онези години похват. Просто събрахме 200 човека, предимно членове на “Подкрепа” пред кметството и без уговорен час влязохме в кабинета на г-н кмета Паспалев. Заявихме, че ще стоим в неговия кабинет, а и хората отдолу няма да мръднат, докато не получим заповед за сградата срещу х-л “Черно море” (сега офис на “Булбанк”). След около час “преговори” заповедта беше написана.

Въпрос: Колко от учредителите на СДС, са все още членове на синята партия?
Отоговор: До колкото знам само Станка Райчева.

Въпрос: Какво Ви накара да се отдръпнете от СДС?
Отогвор: В тази организация влязохме спонтанно, с много чисти идеи. Събрахме се хора, които не се страхуваха в първите дни след 10 ноември да изразят несъгласието си срещу съществуващата до момента тоталитарна система. Спомням си, че на първите митинги, въпреки, че имаше доста хора имаше и хора които се криеха по ъглите и очакваха всеки момент да се появи милиция и да ни арестува. За съжаление, по-голямата част от тези хора, след изборите през юни – 90г. се вляха масово в СДС и поставиха клиентелисткото начало в сините редици. Хората от кьошетата превзеха партията. Моето лично решение да изляза от политиката беше наивната ми вяра от онези години, че всеки трябва да върши това, което умее и реших да си подам оставката като председател на КТ ”Подкрепа” и да се занимавам с бизнес.

Въпрос: А бихте ли се завърнал отново в СДС?
Отговор: В това СДС - никога! Нашето СДС, моето СДС, това което създадохме и желаехме, беше постепенно ликвидирано от началото на 90–те години, когато в него масово нахлуха кариеристи и политикани, които в борабата си за пари и постове, превърнаха СДС в едно уродливо подобие на БКП.

Въпрос: Вие сте класическо потвърждение за горчивата максима, че революцията изяжда чедата си. Станахте жертва на невероятни интрииги, скалъпени процеси... Арестуваха ви. И всичко това бе причинено от бившия председател на СДС във Варна - Добрин Митев. Готов ли сте да простите?
Отговор: Едва ли това някога може да бъде простено. Става дума, не толкова за същинските репресии, а за ограбването на идеята и илюзиите за реалзирането на една по-справедлива кауза. Малко по-горе казах, че СДС се изроди до уродливо подобие на БКП. Стилът на Иван Костов създаде “феномена” Добрин Митев. На него му беше делигирана прекалено много власт, която той нямаше потенциала да поеме. Един примитивен човек, с много ниска култура и както се оказа без образование, оглави СДС във Варна и го закопа.

Въпрос: Във Варна се говори, че вие имате пръст в медийните атаки на в-к “Монитор” за дипломата на Добрин Митев. Вярно ли е?
Отговор:Че е вярно първи установиха органите на РДВР-Варна. Вторият ми арест бе точно три часа преди срещата ми с Петьо Блъсков и броени дни преди първия тур на местните избори. Тайната идея на този арест, бе да гласувам от килиите в следствието. Тоест, да бъда отстранен. За нещастие на сценаристите ме освободиха няколко дни преди изборите. Не се срамувам, че съм работил срещу кандидатурата на Митев, защото той не беше фаворитът на демократична и свободомислеща Варна. Изборите го доказаха.

Въпрос: И все пак, бихте ли подкрепили, например, Софиянски в усилията му да демократизира дясното политическо пространстрво?
Отговор: Първо, искам да видя какво ще създаде Софиянски, с какви хора ще се обгради, и тогава ще мога да си отговоря на този въпрос.

Разговора води Антон Луков