На състоялата се в зала „Изток” на Народното събрание среща между Института за модерна политика и партийното ръководство и депутатите от СДС бяха дискутирани проблемите, които заплашват развитието на страната, съобщиха от пресцентъра на СДС.

Липса на реформи и ефикасна антикризисна политика, настъпление срещу правата на хората и неспособност да се отстояват националните интереси при обсъждането на важните европейски директиви бяха част от констатациите, изтъкнати по време на срещата.

От позицията си на независим гражданско-политически тръст, представителите на Института за модерна политика изразиха сериозна загриженост от действията на управляващите и редица от приеманите от тях закони, които отдалечават България от Европа.

„Има остър правозащитен дефицит в законодателния процес. Крайно време е да се въведе специализирана преценка за съответствието на приеманите закони с практиката на Съда в Страсбург и с Европейската конвенция за правата на човека”, подчерта основателят на Института за модерна политика Борислав Цеков.

Според председателя на парламентарната комисия по правата на човека Йордан Бакалов не само в законите, но и в поведението на управляващите се разчитат тревожни сигнали на незачитане на гражданските права.

Опасения от налагащата се полицейщина двайсет години след идването на демокрацията изрази и председателят на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика Димо Гяуров.

Според политолога Владимир Шопов нито в парламента, нито в правителството се прави необходимото на този етап, за да може България да участва в правенето на европейското законодателство. „Нашата страна администрира, а не управлява своето европейско членство”, заяви той.

Лидерът на СДС Мартин Димитров от своя страна даде за пример подготовката на евродиректива, която ще има тежки последствия за българската енергетика и ТЕЦ-овете и подчерта, че в правителството нямат разбирането, че България може да участва и да защитава своя интерес при обсъждането й, а не просто да се съгласява с всичко, като че ли все още е страна кандидатка за членство. Той изрази ясната воля на СДС да защитава политиката на прозрачност и защита на гражданските права и даде за пример редица закони, по които партията сериозно се е разминала с управляващите – промените в НПК, в Закона за електронните съобщения и др.

Тази политика на СДС се потвърждава и от мониторинга на законодателството, който Институтът за модерна политика прави – сините в този парламент досега са вносители само на „прозрачно законодателство”, т.е. което гарантира правата на гражданите и отговаря на принципите на добро управление, заяви Ивилина Алексиева.

Политологът Димитър Аврамов заяви, че една от целите на Института за модерна политика е именно да формулира и подкрепя такъв тип политически инициативи, за да се реабилитира парламентаризма в България. „Ние предлагаме идеи и модели за решаване на проблемите чрез правилата и институциите, а не според случайните популистки хрумвания на този или онзи управленец”, допълни социологът Венелин Стойчев.

„Апелираме към вас да бъдете преграда срещу конституционните прегрешения на мнозинството”, обърна се към депутатите от СДС политологът Емил Георгиев.
Общо беше мнението, че въвеждането на предлаганата от Института за модерна политика процедура за „блиц” парламентарен контрол в българския парламент е важна стъпка за повишаване на отчетността на управлението, особено при наличие на прояви на управляващите, които накърняват основни конституционни и демократични принципи.

В тази насока Институтът за модерна политика ще продължи своите активни усилия и срещи с парламентарните партии.