Икономическата несигурност и страхът от задълбочаване на кризата кара и фирмите и гражданите да трупат депозити и да се въздържат от вземане на кредити. Този процес е ясно забележим не само у нас, но и в Еврозоната, където анализаторите на ЕЦБ пуснаха проучване, в което се говори за безпрецедентно нарастване на депозитите, предизвикано именно от липсата на каквато и да е яснота за развитието на пандемията от COVID-19 и на икономическите процеси.

За България тези тенденции ясно се проследяват от статистичеките данни за "Паричните, депозитни и кредитни показатели", които БНБ публикува всеки месец. Според тях в края на август 2020 г. депозитите на неправителствения сектор са 88.847 млрд. лв. (80% от БВП). Депозитите на фирмите са 27.547 млрд. лв. (24.8% от БВП), а депозитите на домакинствата и НТООД са 57.753 млрд. лв. В сравнение с март 2020-а, когато в сила влязоха ограниченията, свързани с COVID-19, депозитите на фирмите са се увеличили с 1.733 млрд. лв., а на граждани - с 1.632 млрд. лева. И всичко това става в условия на отрицателна реална доходност по спестяванията в банките и при ограничаване на текущите доходите на фирмите и на населението заради намаляване на поръчките и на възнагражденията.

В същото време кредитирането тъпче на едно място и дори се свива. Според данните на БНБ кредитите за фирми в края на август достигат 34.313 млрд. лв. (30.9% от БВП). В сравнение с март 2020-а, когато са били 34.824 млрд. лв., те намаляват над половин милиард лева.

Кредитите за Домакинства и НТООД са 24.934 млрд. лв. (22.5% от БВП) и в сравнение с март 2020-а се увеличават с 574 млн. лева, като това увеличение почти изцяло се дължи на жилищните заеми. Последното не е учудващо, защото хората със стабилни доходи явно са решили да се възползват от намаляването на цените на имотите и да инвестират в този пазар, който дава перспективи за доходност.

Като цяло от статистическата информация за кредитите и депозитите излиза, че досегашните програми на правителството, целящи запазване на платежоспособността и стимулиране на бизнес активността, не носят желания резултат. Реалния ефект и за гражданите, и за фирмите за момента е свиване в собствената си черупка и трупане на резерви за посрещане на нови икономически удари. Тези данни поставят въпроса доколко разходите на правителството по различните антикризисни програми са ефективни и дали не трябва тази политика като цяло да бъде преразгледана.