Самарас не казва нищо друго освен това, което вече 70 години единодушно твърди не само българската, но и цялата без изключение световна славистика. Някои чужди автори дори се подиграват. Такава е позицията на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод изказването на гръцкия премиер в Страсбург, че македонският език на съществува.
„Австрийският професор Ото Кронщайнер по отношение на македонския език твърди, че той е български език, написан на сръбска пишеща машина. За френската енциклопедия на езиците, издадена преди няколко години, македонският език е диалект на българския език. За руската многотомна история на славянските литератури, издадена също наскоро, раздел „Македонска литература” не съществува. Всички смятани от Скопие за „македонски” автори /Райко Жинзифов, Григор Пърличев и т.н./ са отнесени в раздел „Българска литература”, обяснява Димитров.

„Македонският писмен език наистина е създаден от комунистите, дошли на власт във Вардарска Македония през 1944 г. Рядко се случва в световната история да се знае с точност по дати и дори часове и кой точно е създал този език. Комунистическото ръководство на Македония назначава една комисия от 12 филолози и литератори, начело с Благой Конев, завършил само три курса на факултета по славянска филология на Софийския университет „Климент Охридски” със задача да създадат писмен македонски език. В тази комисия влизат и няколко човека, които по късно ще бъдат репресирани като българи – като Венко Марковски например. Живи доскоро членове на комисията твърдят, че Благой Конев им хвърлил на масата учебника на проф. Андрейчин „Българска граматика” и казал: „Сменяйте букви, сменяйте думи, но новият език трябва да ни прави различни от българите”. Това е направила и комисията – махнала няколко букви от азбуката на Свети Климент, турила няколко от сръбската азбука на Вук Караджич, сменила няколко стотин думи с чуждици и хоп новият език бил готов. В бързината, както е известно, се раждат грешки. Махнали кой знае защо смятаната за символ на България буква „ъ”. И сега „македонците” пишат някои думи само със съгласни: врх /връх/, тга /тъга/, плх /плъх/ и т.н.“, припомня историкът.

„Но фундаменталната грешка е, че за основата на новия език е взета българската граматика на проф.Андрейчин, а не граматиката на Вук Караджич например. Българският език е единственият славянски език без падежи, а сръбският с падежи. И пет хиляди думи да бяха сменили скопските юнаци и двайсет букви да бяха сменили, новият език щеше да си остава по строеж български. Така, както и днес смята световната славистична наука. Понякога си мисля случайна грешка ли е това. Нека се поставим на мястото на членовете на комисията. България е загубила Втората световна война. Под натиска на Сталин БКП осъществява политика на македонизация в Пиринска Македония. Българите в Македония не могат да очакват помощ от София. Какво й пречеше на комисията да вземе за основа граматиката на Вук Караджич. Днес след три поколения в Македония щеше да се говори на език с падежи, сходен със сръбския, а не с българския. Дали действията на комисията не са израз на т.нар. от проф.Николай Генчев „пасивна глуха българска съпротива” при исторически обстоятелства, изключващи пряка и открита съпротива. В крайна сметка комисията създава език, който служи за посмешище и днес дори в самата Македония“, казва още той.

„В скопско списание все пак прочетох следния виц за работата на въпросната комисия: Благой Конев /прекръстил се междувременно на Блаже Конески/ отхвърлял няколко пъти представените му проекти с аргумента „Новия език все още не ни различава напълно от българите. Сменяйте още букви и още думи”. Накрая един измъчен от денонощната работа член на комисията казал: „Друже Блаже, имам радикално предложение. Предлагам закон на всички да се отреже лявото ухо. Тогава ще се различаваме напълно от българите“, завършва Божидар Димитров.