Гърция и Сърбия: Коридорът Атина-Белград ще осигури мира и просперитета на Балканите
Модернизацията на железопътния Коридор 10 е стратегически интерес на Сърбия и Гърция. Това заявиха в Белград министрите на транспорта на двете страни.
„Не е достатъчно да имаме само модерна железница от Белград до Будапеща, от огромно значение е да модернизираме пътя на юг“, заяви министърката на строителството и инфраструктурата Зорана Михайлович след нейната среща с гръцкия министър на инфраструктурата, транспорта и съобщенията Христос Спирцис.
Според нея модернизацията на железопътния път от Сърбия, през Македония, до Гърция е особено важно с цел да се спечели време при транспортирането на карго товари, което ще увеличи конкурентността на сръбските фирми.
От своя страна Спирцис изтъкна, че за Атина един от най-големите й приоритети е модернизирането на този път и свързването на Сърбия с пристанищата на Гърция.
„Инфраструктурното свързване на Гърция и Сърбия ще подобри не само връзките във вътрешността на Балканите, но и на целия регион със Средна Европа“, каза Спирцис.
Той предложи изработването на единна транспортна политика за региона, което ще наложи общи стандарти и ще насърчи и улесни превоза на хора и стоки.
„Време е жителите от региона да почувстват сигурността, която имат жителите на Средна Европа, което ще бъде невъзможно без осъществяването на проектите. За това Коридор 10 както в миналото, така и днес, но и в бъдеще може да бъде фактор за осигуряването на мира в целия регион“ , добави Спирцис.
Репортерът на БГНЕС припомня, че Коридор 10 е предшестван от оста Атина-Белград, която е създадена в резултат на неуспешните за България Междусъюзническа /1913 г./ и Първа световна войни /1914-1918 г./. Тогава Сърбия и Гърция получават обща граница за сметка на придобивките си във Вардарска и Егейска Македония.
Това позволява на тези две страни да държат в изолация – транспортна и икономическа България в продължение на десетилетия, като пренасочват движението на стоки и хора по линията Белград – Солун през Скопие и Вардарската долина.
Краят на тази негативна за България ситуация дойде в началото на 90-те години на ХХ век, когато се разпадна Югославия. Тя даде възможност за създаването на независима Република Македония, която прекъсна топлата връзка Белград-Атина. Пак тогава в края на 90-те години се появи и идеята за изграждането на Коридор 8, който през Република Македония ще свърже България и Албания, Черно с Адриатическо море, осигуряващ възможност за развитие по оста Изток-Запад на тези три държави като равноправни партньори. /БГНЕС
„Не е достатъчно да имаме само модерна железница от Белград до Будапеща, от огромно значение е да модернизираме пътя на юг“, заяви министърката на строителството и инфраструктурата Зорана Михайлович след нейната среща с гръцкия министър на инфраструктурата, транспорта и съобщенията Христос Спирцис.
Според нея модернизацията на железопътния път от Сърбия, през Македония, до Гърция е особено важно с цел да се спечели време при транспортирането на карго товари, което ще увеличи конкурентността на сръбските фирми.
От своя страна Спирцис изтъкна, че за Атина един от най-големите й приоритети е модернизирането на този път и свързването на Сърбия с пристанищата на Гърция.
„Инфраструктурното свързване на Гърция и Сърбия ще подобри не само връзките във вътрешността на Балканите, но и на целия регион със Средна Европа“, каза Спирцис.
Той предложи изработването на единна транспортна политика за региона, което ще наложи общи стандарти и ще насърчи и улесни превоза на хора и стоки.
„Време е жителите от региона да почувстват сигурността, която имат жителите на Средна Европа, което ще бъде невъзможно без осъществяването на проектите. За това Коридор 10 както в миналото, така и днес, но и в бъдеще може да бъде фактор за осигуряването на мира в целия регион“ , добави Спирцис.
Репортерът на БГНЕС припомня, че Коридор 10 е предшестван от оста Атина-Белград, която е създадена в резултат на неуспешните за България Междусъюзническа /1913 г./ и Първа световна войни /1914-1918 г./. Тогава Сърбия и Гърция получават обща граница за сметка на придобивките си във Вардарска и Егейска Македония.
Това позволява на тези две страни да държат в изолация – транспортна и икономическа България в продължение на десетилетия, като пренасочват движението на стоки и хора по линията Белград – Солун през Скопие и Вардарската долина.
Краят на тази негативна за България ситуация дойде в началото на 90-те години на ХХ век, когато се разпадна Югославия. Тя даде възможност за създаването на независима Република Македония, която прекъсна топлата връзка Белград-Атина. Пак тогава в края на 90-те години се появи и идеята за изграждането на Коридор 8, който през Република Македония ще свърже България и Албания, Черно с Адриатическо море, осигуряващ възможност за развитие по оста Изток-Запад на тези три държави като равноправни партньори. /БГНЕС
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус