Г-н Бакърджиев, преди време Иван Костов ви уволни от първото си правителство без мотиви. Спрягаха се най-различни пропаганди, но вие сигурно се досещате за мотивите на тогавашния премиер.
Те са повече от ясни. Сега след три години, всичко си дойде на мястото. Разбра се, че крадецът е викал дръжте крадците. Разбра се, че в СДС е имало една подмолна кампания за отстраняването на заместник-председателите на партията и на силните министри в кабинета на Иван Костов.
Факт е, че второто правителство срина, това, което ние бяхме постигнали в първите две години и половина. Факт, е че от 35-40% доверие през декември 1999 година, през 2001 година в края на второто правителство на Иван Костов, екипа на СДС и управлението на Костов беше подкрепен от около 18 % от населението. Истината постепенно излиза наяве. Виждаме, че част от министрите са следствени, на други им е взет депутатския имунитет. Прави ли ви впечатление, че СДС не реагира срещу никой от тези, които всъщност вече ден след ден се приближават към едно съдебно възмездие.
Факт е, че когато Иван Костов сменяше правителството имаше три конкретни групи. Едната група беше на тези, които не си вършиха работата. Мисля, че след изоставането в провеждането на здравната реформа, в армията, в образованието, имахме определено слаб успех. Втората група бяха смени по политически причини. В тази категория попадахме явно и аз, и Богомил Бонев, и Васил Гоцев. Тук ще кажа и чисто коалиционните причини. Сменя се един министър, за да се сложи някой от Народен съюз, за да има някакъв баланс във второто правителство. Третата група бяха тези, на които вече имаше сигнали, че нещата не съм им изрядни, че са допуснали закононарушения, или административни нарушения. Те сега стигнаха до съда, следствието и прокуратурата.
За съжаление Иван Костов обеща при смяната на кабинета да изясни публично и конкретно, кой защо се сменя и не удържа на думата си. Между впрочем това не е изключение. Когато водеше разговори с всеки един от тогавашните министри, Иван Костов обясняваше лично на всеки, защо си отива.
На мен ми каза следното: Евгени ти си от най-добрите министри в моя кабинет, оттегляме те в Народното събрание. Сядаш на първия ред до Екатерина Михайлова. Ставаш зам.-председател на парламентарната група и поемаш политическата битка в парламента. Аз ще правя по-експертен кабинет. Ще изтегля от СДС Надежда Михайлова и може би Муравей Радев. Те ще напуснат НИС, а вие продължавате политическата битка. Това излезе една огромна лъжа.

Личната вина на Костов?
Аз не мисля, че Иван Костов е човек, който заслужава да ангажираме мнението и времето си с него. Той провали усилията на цяла една нация, на цяла една кауза. Излъга доверието на повече от 3 милиона българи. Това според мен никой никога няма да прости. Иван Костов подмени каузата на СДС, подмени синята идея, върна комунистите в СДС, върна децата на комунистите на възлови позиции в СДС, бивши членове на БКП и номенклатура върна във властта, в МС, в редиците на СДС. Затова сега е и този разпад.
Според мен все повече ще се вижда огромната загуба, която той нанесе на СДС и на синята идея и това, че възстановяване на каузата – там при тези хора, с този потенциал, с подменените личности и идеи, не може да има.

Все по-отчетливо се забелязва синхронът между действията на политическите ръководства на БСП и СДС. Този факт не ви ли смущава?
Много страшно е когато след 13 години виждаш отново събрани заедно излезлите от БКП хора. Старата истина, че БКП се раздели на две – на БСП и СДС, за съжаление се потвърждава. Толкова много ченгета, кариеристи, номенклатура минаха от БКП в СДС, те сега спокойно заемат там местата си. Следя много внимателно поведението на всички политически партии в дясно и не мога да не се възмутя от това, че СДС отдава необходимото внимание и контактува със Социалистическата партия, но не дава да се издумва дума за контакти с формациите на Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Богомил Бонев. Поведението на СДС всъщност с идването на Надежда Михайлова, не само не се промени - то се потвърди. Отново врага е Симеон Сакскобургготски и НДСВ, отново врага е Стефан Софиянски и Свободните демократи, враг е Евгений Бакърджиев и съюз “Радикали”, враг е Богомил Бонев и Гражданска партия за България. Това е много погрешна политика, но показва всъщност – кой-кой е в България, че могат да си сменят козината, но нрава си никога.

Все пак, възможно ли е според вас обединение на дясното политическо пространство?
Това е много необходимо, почти задължително с оглед на разочарованието на хората от сегашното управление. В същото време аз мисля, че за да се консолидира десницата, трябва да се работи тематично. Не изобщо и не въобще. А така, както предложихме и реализирахме няколко пъти вече в София кръгли маси, в които участват десните политически формации. Първата беше инициирана от ВМРО и касаеше националната политика, национализма, патриотизма, заплахата от крайно десни партии в България. Тогава участвахме и ние и БДФ и свободните демократи, представители и на НДСВ и на СДС. На втората кръгла маса, която организирахме с Християн-социалния съюз успяхме да реализираме една много важна тема – местното самоуправление, регионалната политика, пътя на България към Европейския модел.
Това според мен е пътя. Да дискутираме по обществено значими теми, за де се види, че нямаме толкова различия в програми и виждания, а има натрупана грешна политика от страна на СДС – политика на вождизъм, егоистична политика на самовлюбеност.
Видимо е, че трябва да се смени маниера на СДС, тогава пътят за консолидация в дясно ще бъде много по-лек и по-реален.

Каква е вашата прогноза за развитието на политическите процеси в България като цяло? Оптимисти ли сте?
Аз не съм нито излишен оптимист, нито песимист. Опитвам се да бъде реалист. Ситуацията в България не се подобрява. Недоволството при всяко положение ще се увеличава. Единственият умен, навременен, правилен ход е Симеон Сакскобургготски да подмени слабите министри в екипа си и най-вече да подмени политиката на своя екип. Политиката на кабинета трябва да бъде обърната към проблемите на хората вътре в страната – проблемите на българина, на ежедневието, на бита. Те всички са свързани с неработещата ни икономика, с подтиснатия малък и среден бизнес.
Ако България има нужда от конкретни стъпки, те са за стимулиране и развитие на малкия и средния бизнес. Това е единственото спасение и ние от Съюз “Радикали” отстояваме точно тази линия на поведение. Сега обобщаваме програмата за развитие на малкия и средния бизнес в България. Ще предоставим нашите конкретни предложения и на мнозинството, и на синдикатите, и на браншовите организации. Малкият и средният бизнес са бъдещето на една просперираща България.

---

Продължава тук...