Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, тъй като страната не е осигурила цялостно изпълнение на решението на Съда от 5 април 2017 г. — в него беше констатирано, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух, съобщиха от ЕК.

По-конкретно в страната систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.

Тъй като искът се предявява във връзка с неспазване на предишно решение на Съда, той може да породи финансови санкции както за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение.

За да изпълни решението, от българската страна се очакваше да приеме и приложи редица мерки. Представените от нея данни, които обхващат периода 2015—2019 г., потвърждават, че установеното от Съда систематично и постоянно неспазване продължава. Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности във всички свои зони за следене на качеството на въздуха и агломерации.

Постигнатите към момента резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г.

В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10, с произтичащите от това рискове за здравето на нейното население. Особено големи са превишаванията при дневните пределно допустими стойности — те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата.

В Европейския зелен пакт, в който е формулирана амбицията за постигане на нулево замърсяване в ЕС, се акцентира върху намаляването на замърсяването на въздуха, което е един от основните фактори, засягащи здравето на човека. Пълното прилагане на стандартите за качество на въздуха, заложени в законодателството на ЕС, е ключът към ефективното опазване на човешкото здраве и околната среда.