В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен и като Среди зима. Почита се, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Православната църква на този ден почита Св. Атанасий Велики. На 23 г. той участвува във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на град Александрия. Прозвището “Велик” Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ единосъщността на Бога, Отец и Бога, Син. Затова Александрийският епископ е наречен “баща на православието”. На този ден именници са Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася.