Речта на Надежда Михайлова беше една морална проповед, макар и малко объркана - заяви в предаването “Седмицата” , на Дарик радио политологът Юрий Асланов. “Тя беше по-скоро обърната към миналото, отколкото към визията за бъдещето. Макар че в края речта се опита да прерасне в нещо като програма. ДПС доста беше похвалено в словото; като че ли подтекста в словото, цялата реч беше обърната извън залата. Речта беше обърната и към Иван Костов и хората около него. Надежда Михайлова старателно избягваше да ги превръща в мишена, от друга страна не се удържа и с това да постави окончателна бариера с тях. За мен е по-интересно това, което ще се случи другата седмица”, добави Асланов.

Видях една конференция, която е много безсилна, без енергия, без политическа сила - заяви в предаването психологът д-р Николай Михайлов. “Това е толкова зрелищно ясно, че в някакъв смисъл изненадва. Аз не допусках толкова дълбок политически упадък на политическа енергия на това СДС, което предпочитам да наричам “казионно”. Този лидер няма ресурс да предизвика елементарен ентусиазъм в собствените си членове. За сметка на това видяхме да произвежда клишета. Това е една много мощна тяга за коалиции в дясно, със субекти, които са идентифицирани като политическа и валидни преди да са проверени на избори. Това СДС само по себе си е в много дълбок упадък”, добави д-р Михайлов.

Нито една от борещите се групи в СДС не успяваха да говорят политически - заяви в предаването политологът Евгений Дайнов. “Това означава, че не успяваха да говорят за това каква партия биха искали да бъдат, кого да представляват и какво предлагат за бъдещето на цялото общество. В България политически разговори няма, от как Царят дойде и разговорите са културологически, антропологически, психологически, а едно общество когато говори само по този начин означава, че не е способно да отиде където и да било, защото то не е способно да изговаря собственото си бъдеще.

Надежда Михайлова каза - каква партия иска да бъде СДС и каква да не бъде. Очевидната заявка е: тази партия да не бъде вече от героично-предводителски тип, като консервативната партия на Маргарет Тачър или като СДС на Филип Димитров през началото на 90-те години или като СДС на Иван Костов, края на 90-те години. Надежда Михайлова даде заявка, че СДС, което тя иска да ръководи, би трябвало да бъде по-вдясно, по-меко изглеждащо, по–привличащо съюзници и по-малко героично. Това рефокусира СДС в една по-либерална посока и към една политика, която не е героично-предводителска.

Надежда Михайлова каза, че и на хората, които не се оправят ще трябва да им се съчувства и помага, което мести партията по-към центъра. Би следвало да очакваме, ако се съгласят с тази заявка и преизберат лидера СДС да стане по-центристка, с по-широки амбиции за обхват”, добави Дайнов.