Липсата на реален ръст в кредитирането и намаляващите печалби на банките, както и други негативни фактори, свързани с продължаващата икономическа криза, накараха БНБ за пореден път да намали размера на антицикличния капиталов буфер за банките.

В съобщението на БНБ се казва, че Управителният съвет на БНБ е определил, съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките, ниво на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, в размер на 0.5% за четвъртото тримесечие на 2020 г.

"Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8 на БНБ, при определяне на нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. По отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на второто тримесечие на 2020 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 95.7%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-33.5 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер", обясняват от БНБ.

При тези условия, заложеният капиталов буфер не би трябвало да се променя, но както по-нататък утиочняват от БНБ през второто тримесечие на 2020 г. бе отчетен спад в икономическата активност и забавяне на кредитния растеж. Във връзка с пандемията от COVID-19, през март 2020 г. Управителният съвет на БНБ прие пакет от мерки, включващ отмяна на предвидените за 2020 г. и за първото тримесечие на 2021 г. увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към местните кредитни рискови експозиции, и запазване на равнището от 0.5%, което бе непроменено и през третото тримесечие на 2020 г.

Само ще припомним, че преди кризата БНБ заради COVID-19 бе взела решение от април 2020-а антицикличния буфер да бъде 1%, а от 2021 г. - 1,5 процента. Намаляването на нивото му до 0.5% освобождава банков капитал, който позволява отпускането на нови значителни обеми нови зами. Но не това е най-важното, защото отпускането на заеми не опира само до желанието на кредитори и кредитополучатели за това. То най-вече зависи от платежоспособността на кредитополучателите и желанието им да разширяват своя бизнес. А в момента и едното и другото явно са дефицит в българската икономика.

Много по-важното следствие от решението на БНБ е, че освобождава банков капитал, с който кредитните институции могат да посрещнат допълнителни разходи и дори загуби, предизвикани от влошаването на кредитните портфейли.

Неслучайно в съобщението си БНБ пише: "Запазването на текущото ниво на буфера (от 0.5%) през четвъртото тримесечие на 2020 г. би допринесло за съхраняване на устойчивостта на банковата система спрямо неблагоприятни тенденции и произтичащо от тях влошаване на качеството на кредитния портфейл, които биха могли да доведат до нарастване на обезценките за кредитен риск и до потенциален натиск върху доходността и капиталовата позиция на кредитните институции".