О. р. полк. Любен Левичаров е бивш антимафиот №1 - директор на Централната служба за борба с организираната престъпност /ЦСБОП, впоследствие НСБОП, днес ГДБОП/ през 1994 – 1995 г., един от създателите й. От 1975 г. Левичаров е кадрови офицер от ДС в Софийско градско управление на МВР. Един от основателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Изпълнителен директор и акционер в холдинг “Сигурност”. Част от митичния кръг “Монтерей” от около 2000 година.
Единствено за “ШОУ” Левичаров продължава своя шокиращ разказ.

Днес той разкрива как е станало експресното чистене на “бръмбарите” от сградата на СДС и как е “редил” МВР в служебното правителство на Ренета Инджова. За пръв път разкрива публично, че е разбрал за назначението си за шеф на ЦСБОП половин час преди новините, а две години преди това астроложка му предрича генералски пагони!

Levichar_vatre.JPG- Наистина ли сградата на “Раковски” 134, която дадоха на СДС след промените, е била пълна с “бръмбари”?
- Преди това там беше Българска индустриално-стопанска асоциация, която се наблюдаваше изкъсо от ДС. Нашият отдел имаше обект в сградата, който беше оборудван със СРС-та.

Вечерта към 8 часа ми се обади колега от ПГУ /Първо главно управление на ДС/, че на другата сутрин сградата ще бъде дадена на СДС за партийна централа. Запознах зам.-началника на СГУ /СДВР/ с новата обстановка.

Създадохме организация и специалистите от техническите служби на МВР извадиха през нощта всички СРС-та.
Освен нашата служба, оперативни интереси имаха и други поделения на ДС. Беше доста напрегнато! Но до сутринта изчистихме всичко!

А в съседния ресторант „Рила“ /по-късно „Корона“/, членове на СДС вече се черпеха за новия си партиен дом. Направихме всичко необходимо сградата на ул. „Раковски“ 134 да бъде изчистена от технически мероприятия на ДС, за да не бъдем обвинявани в намеса в политиката...

- Участвали сте и в реденето на първото служебно правителство на Ренета Инджова...
- Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента д-р Желю Желев, ме помоли да помогна при формирането на новия ръководен екип на МВР. Носеше се слух, че

той ще е служебният министър-председател

С него бяхме в много добри отношения и си имахме доверие. Президентът д-р Желев беше поставил високи изисквания към кадрите на МВР, работещи в системата, които да осигурят ред, спокойствие и сигурност при провеждане на предстоящите избори.

Срещнах сериозни трудности при подбора на хората за ръководния екип на министерството, защото ставаше дума за 3 месеца /времето на служебното правителство/ и много от тях отказваха да бъдат повишени или да се върнат в МВР. Много ми се искаше за секретар, отговарящ за полицията, да бъде назначен Милчо Бенгарски. Изключително способен ръководител, познаващ полицаите, и те него. По това време той беше адвокат в кантората на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов. Преди да напусне министерството, беше директор на Националната полиция. Първоначално ми отказа. Но на раздяла заяви, че ако го направим генерал, ще се върне в МВР.

Казах на Ивайло Трифонов и д-р Желев реши въпроса - издаде указ за генералското звание на Бенгарски. На излизане от вилата в Бояна, президентът се сетил, че предния ден е направил Георги Ламбов главен секретар на МВР, но с чин полковник. Върнали се обратно, за да бъде издаден указ и за неговото генералско звание. За първи път висшите офицерски звания бяха дадени авансово.
Министър на вътрешните работи стана генерал - лейтенант Чавдар Червенков, бивш шеф на военното разузнаване, тогава посланик в Тунис. Накрая д-р Желев назначи за министър-председател Ренета Инджова, а Ивайло Трифонов стана силов зам.-министър председател.

- Вие сте редили МВР, а себе си сте оставили без пост?!
- Аз не исках да ставам голям началник. Бях си запазил поста началник “Направление” в БОП-а, да отговарям за финансовите престъпления. Кола, секретарка, малко отговорности и да трупам години за пенсия /смях/.
Но се оказа, че моето желание и воля не можа да пребори това, което ми е било писано.

На 5 май 1992 година бях освободен като началник отдел в ЦСБОП. Бяхме на гости у наша много близка приятелка. Изключителна жена - образована, безкрайно интелигентна, занимаваше се от много години с астрология. Бях пред един от най-тежките избори в живота си – да стана районен инспектор във II РПУ, или да напусна МВР. Тогава тя за първи път ми предложи да отвори хороскопа ми. И аз се съгласих, въпреки че съм от хората, които не вярват на „гадания“.

Но тя просто ме „разсъблече“!

Говореше за миналото ми, все едно е живяла до мен, описа болежките ми, “разказа” ми за претърпените операции... Бях впечатлен! Но когато ми каза: “През ноември 1994 година ще станеш генерал!”, аз се усмихнах и приключихме с „предсказанията“. Тя обаче се оказа права! Независимо от опитите ми да „изиграя“ съдбата, на 4 ноември 1994 година аз станах директор на ЦСБОП, и, да, длъжността беше генералска /смях/. От този момент нататък започнах да се отнасям с респект и внимание към астрологичните й прогнози. Тя никога не сбърка за нещата от бъдещето ми, но аз се опитвах с воля и действия да ги променя. Не успях...

Съдбата ме застигна! За това, че ще ставам директор на ЦСБОП, научих половин час преди да го съобщят по телевизията /смях/.

- Имаше ли ваши приятели през тези години, които са попадали под ударите на закона заради вас, когато се занимавахте с финансова престъпност в БОП-а?
- С Пламен Тимев се запознах покрай Иван Славков-

Батето, който се обръщаше към Ганди със “Сине, сине”

Той е човек с нестандартно мислене, което установих в далечната 1988 година. Имаше събиране в дом „Лиляна Димитрова“, където беше едно от модерните кафенета по това време. Седейки близко до него, подслушах разговора му с млади и красиви дами. Ганди им говореше, че целта на живота му е да бъде с най-красивите жени на света, но Господ, уви, не го е направил хубавец. Единственото, което крие мъжката грозота, са парите! “Няма грозен богат!”, обясняваше той. И продължи: “Когато трябва да даваш пари обаче, по-добре е да са взети назаем! Трябва да знаеш колко да вземеш – ако са 10 хил. и не ги върнеш, ще те набият, ако са 100 хил., ще те убият, ако са 100 млн., всички ще те пазят, дано върнеш нещо!” /смях/

Това го видяхме в по-новото време, а когато преди години го чух от устата на Ганди, ми се стори много екзотично и нереално.
В началото, през 1991 г., в ЦСБОП бяхме много неподготвени относно банковата дейност. Разглеждахме невръщането на кредит като кражба. Получихме информация, че Пламен Тимев е взел кредит от 5 млн. лева от банка и не ги е върнал. Установихме, че е заложил недвижим имот и е взел кредита. Какво прави той: Отива в банката и моли да му бъде отпуснат кредит от 10 млн. лева, като банката да си удържи 5 млн., стария кредит, а с останалите 5 млн. той да работи. Банката се съгласява при условие, че друга банка авалира кредита. Пламен отива в пловдивската Агробанк и моли да му авалират 10 млн. лева, а той поема ангажимента, че ще им ги предостави да работят с тях. Банката дава авал, но получава само 5 млн. лева, така както Тимев е уговорил с другата банка. Агробанк отказва авала.
Задържахме Тимев и на първа инстанция го осъдиха на 18 месеца затвор. На втора инстанция го оправдаха и съдът беше прав.

Направихме грешка!

Никъде нямаше негов подпис. Този човек беше много в час с новото време! Силовите групировки се учеха от него за много неща в търговията и туризма...

- Съпругата ви как понасяше денонощните ви отсъствия от къщи?
- Преди 10 ноември аз нямах право да кажа на жена ми какво работя. Отговарям за парк-хотел “Москва”, но какво точно, не можех да й кажа. Само с колеги можех да споделям. Мен ме разработва Шести отдел на Шесто управление на ДС 2 години през 1984–1986 г. в една голяма разработка и аз не можех да й кажа и дума! Бях полудял тогава!

Жена ми смяташе, че имам любовница!

/смях/

- А за какво са ви разработвали?
- Бях напуснал вече хотел “Ню Отани”, където бях оперативен работник по линия на ДС. Започва разработка срещу Станиш Бонев /секретар на ЦК на БКП/ .Той идваше да пийне по кафе и по уиски в казиното на хотела. Един от арабите, който работи в казиното, предава на колегите от Второ управление тефтерче със списък на хора, на които е продавал долари по 1 лв. Аз не бях в списъка, но отговарях за обекта по линия на ДС, и по презумпция съм бил длъжен да знам и да предотвратя това престъпление. Ей такива бъркотии се случиха тогава! Така и аз попаднах във веригата на тази разработка... Две години по-късно бях оневинен и продължих да служа в МВР.

- Как като шеф на ЦСБОП работихте с американските си колеги, които преди са били за ДС враг №1? Бързо ли се адаптирахте към новото време?
- След като установихме, че на професионално ниво сме абсолютно съвместими, дойде и следващият въпрос: „Кой защитава оперативната служба, ако терорист е извършил сериозен терористичен акт в Република България?“. Нямахме отговор! Тогава колегите от ЦРУ заявиха, че има възможност САЩ да поемат щетите от евентуален такъв акт. За 10 часа групата на ЦРУ в България получи документ, подписан от президента на САЩ, че американската държава поема евентуалните щети в България. Свършихме отлично съвместната работа!

Друг случай - ЦСБОП две години бе работила по обект чужденец, за който бяха постъпили данни, че

проправя път за доставки на кокаин в България

Бяхме събрали много оперативни материали, но обектът напусна страната и ние не стигнахме до реализация. През 1994 г., когато вече бях директор на службата, дойде запитване от ЦРУ имаме ли данни за същия обект. Запознах американците и те предложиха да се консултират с министъра на правосъдието на САЩ /той е и главен прокурор/, а в състава на Министерството на правосъдието се намира и ФБР. Консултацията имаше за цел да се изясни как да бъдат ползвани за нуждите на един съдебен процес в САЩ материалите, които нашите оперативни работници бяха събрали. Чужденецът бе задържан по същите обвинения в САЩ. Получих официално писмо от министъра на правосъдието с предложение да му изпратим всичките оперативни материали и двама оперативни работници, работили по делото и говорещи английски език. Те се явиха в съда в Америка и на базата на техните показания обектът беше осъден на 12 години затвор.

Пoлучих благодарствено писмо, което предадох на нашия министър. Предложих, при удобен случай, да обяви публично съдържанието на писмото. Престъпният свят щеше да разбере, че вече живеем в едно голямо село и всички нарушители на закона вече могат да бъдат преследвани и наказани не само в България, а и навсякъде по света. Министър Любомир Начев обаче не направи нищо!...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА