Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца

Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в НъРъБъ бе длъжен да се яви на 3 гражданско- военни комисии. С помощта на събрани досиета от ОФ и МВР за провинения или активи на младите, целта им бе да определят дали си ГВС, ОГВС или НВС. Тоест – „Годен за военна служба“, „Ограничено годен за военна служба“ или „Негоден за военна служба“. Третата категория бе най-предпочитана от всички, независимо дали тротоарният персонаж бе здрав или не съвсем. Идеалният случай бе да си откровено и хронично болен. Тогава медицинската везна те изхвърляше завинаги от играта с пагони. Ако кандидатът за военна униформа бе показал някои дефекти, „сляпата“ Темида повдигаше леко превръзката на очите, за да прецени колко високо в обществото са родителите ти, какви приятели по върховете имат или каква сума могат да бутнат „под масата“, за да ти спестят 2 години връщане в Средновековието.

Третата комисия бе т.нар „Гола“. В прекрасен неделен ден, в празно квартално училище се разхождаш пред лекари, медсестри, офицери по... бели гащи. В кулминацията, и по без тях...(пардон!). Така да се каже, по зеленчук морков и две доматчета млади, най-често свити от хлад и страх. Ако те одобрят, вече отпътувал в поделението, задължителната служба на Родината започваше с обща баня и преобличане в униформа. Изкъпан и остриган, стегнат във военна куртка, младежът от доскорошен уличен хаймана или тих зубрач се превръщаше в герой, в истински мускул с пагони! Блян и трепет за всяка скучаеща или не чак толкоз девица.

Не такава обаче бе картинката в банята на Строителни войски в гр. Станке Димитров (Дупница), поделение номер Ен, 1977-а... По-висока и по-голяма барака от спалните, близо до караулното помещение и ареста, общ фаянсов салон за 10-15 души, а в другата част малка парна централа за топла вода на нафта. Щатен цивилен парнаджия, мургав, от града, майстор на следобедни ракии и мезета със старшините. Там, а и извън нея, в трудовия лагер по същество, можеше да се видят доста цветни живи картини. Доста далеч от сиянието „герой в униформа“... Простотии, крясъци, псувни, лозунги и маршировки, хигиена обща, пот, ухания, блъскане по половин денонощие тежък физически труд... Две години нощуване по 30 души в 1 помещение, мерзости, лукавства, арести, съдби, стиснати зъби, крошета, „каляване на характери“... Културно-масова дейност с циганския фолклор и лингвистика, песни, танци и шамари на Балканските народи, съветски маршове, етнокултурни вулгаризми, големи образи и цитати на Ленин, Димитров и други изявени терористи... Живи картини, епизоди от „забързания делник“ на социализЪма, типажи с екзотичен блясък... Един от най-релефните образи безспорно бе на Петре Американеца от Кресна. Доста по-стар от нас новобранците, гръмовен и едър като бог, с леко повяхнал херкулесов чар, наивно мъдър./24 часа